
Недко Петров Царев е роден през 1978г. в град Варна. От малък проявява интерес към фолкора, като в последствие започва да свири гайда в школата на известния гайдар и педагог Диньо Маринов. Паралелно с обучението започва и богата концертна дейност, организирана от неговия учител, а именно: участия индивидуално, с гайдарски оркестър и камерна група в празниците на града, както и по съборите в Копривщица, Петрова нива, с.Голица и други. Свири и трупа практически опит със самодейните състави на гр.Девня и с.Кипра. Работата с именития му учител остава дълбока и трайна следа в него, и оформя желанието му да продължи образованието си в професионално училище.
През 1992г. кандидатства и е приет в СМУ ’’Филип Кутев’’ в гр.Котел. Там негов учител е Кольо Софенков, който „отваря вратата” назад към старите гайдари и техните автентични мелодии. Учителите, които влияят също плодотворно на музикалното му развитие са: Степан Червенков, Красимира Софенкова, Сашка Ченкова, Мария и Огнян Христови, Димитър Стойков, Георги Пенев. По това време започва да оформя импровизаторските си и авторски умения. С учебния оркестър и с камерна група концертира в Берлин /Германия/, София, Котел, Твърдица ,Тетевен, Мараш, Стралджа.
Носител е на награда от първия национален детски фолклорен конкурс в гр.Варна, създаден и организиран от Диньо Маринов, понастоящем носещ неговото име. Оформен вече като лидер с педагогически качества, той отправя поглед към висшото си образование.
1998г. е приет в Музикалната академия в гр.Пловдив в класа на доц. Мария Стоянова. Студентският живот го среща с пъстра палитра от хора и музиканти от цяла България. В сърцето на Тракия затвърждава и индивидуалния си инструментален гайдарски стил- Тракийския. Точно тогава се заражда подсъзнателно идеята за педагогическа дейност. През 2003 г. издава първия си учебник ’’Пиеси за гайда’’. През 2004 г. завършва магистърска степен ‘’Инструментално изкуство’’.
Кончината на Диньо Маринов го връща във Варна през 2005 г. Там започва и същинската си педагогическа дейност. Началото като учител по Гайда поставя в нар.ч. ’’Елин Пелин’’ с един ученик. Постепенно с времето се увеличават учениците и местата на които работи. През учебната 2005/2006 г. започва да преподава Гайда и в НУИ ’’Добри Христов’’ гр. Варна. Негови колеги са Димо Железов, Димитър Георгиев— Мутата, Симеон Симеонов, Даниела Инджова. Известно време корепетира с гайдата при Таня Христова в ОУ ’’Софроний Врачански’’ и в читалището в с.Тополи. През 2007 г. концентрира дейноста си само на три места- НУИ ’’Добри Христов’’, ОУ’’Антон Страшимиров’’ и нар. ч. ’’Просвета-1900’’в гр.Девня, където става и председател на читалището.
Преподаването в ОУ ’’Антон Страшимиров’’ му дава уникален шанс за работа с деца още от първи клас. Учениците стават много, а и дисциплините по които треподава се увеличават- Гайда, Гайдарски оркестър, Камерна група и Детски оркестър. Там е подкрепен и черпи педагогически опит от колегата си Николай Докторов. Паралелно с това се увеличава концертната дейност на неговите възпитаници и участието им в национални ,международни, регионални конкурси и фолклорни събори. Близо 40 ученика годишно изучават гайда в класовете на Недко Царев. При толкова много желаещи деца да свирят на гайда той развива свой собствен метод и стил на преподаване. Авторските му и експериментаторски идеи се превръщат в учебници- ‘’Неранза- бавни песни и мелодии за гайда’’ 2012г., ’’Леки пиеси за гайда’’ 2014г. Неговите ученици оставят трайна следа на всяка сцена, участвайки в редица конкурси. Това са ‘’Вълшебни ритми’’гр. Нови Пазар, ’’Диньо Маринов’’гр.Варна, ’’Орфеево изворче’ ’гр.Стара Загора, ’’Песенна дъга над Котел’’гр.Котел, ’’Орфееви таланти’’ гр.Пловдив, ’’Дунавски славеи’’ гр.Русе и други. Носители са на много награди и призови места, както и самия той е награждаван за педагогическите си качества. Недко Царев става пример за част от тях, като на свой ред те стават преподаватели по Гайда. През 2017 г. става носител на ‘’Награда Варна’’- учител на годината в сферата на фолклора. Тогава излиза от печат ‘’Сборник с гайдарски пиеси’’, където негов съавтор е колегата му Алексей Енчев.