Недко Петров Царев е роден през 1978 г. в град Варна. От ранна възраст проявява интерес към фолклора, а по-късно започва да свири на гайда в школата на известния гайдар и учител Диньо Маринов. Успоредно с обучението започва богата концертна дейност, организирана от неговия учител, а именно: участия самостоятелно, с гайдарски оркестър и камерна група в празниците на града, както и на събори в Копривщица, Петрова нива, Голица и др. Свири и трупа практически опит със самодейни състави от град Девня и село Кипра. Работата с именития му учител оставя дълбока и трайна следа в него и формира желанието му да продължи образованието си в професионално училище.
През 1992 г. кандидатства и е приет в СМУ „Филип Кутев“ в Котел. Там негов учител е Кольо Софенков, който „отваря вратата“ обратно към старите гайди и техните автентични мелодии. Учителите, които също оказват плодотворно влияние върху музикалното му развитие, са: Степан Червенков, Красимира Софенкова, Сашка Ченкова, Мария и Огнян Христови, Димитър Стойков, Георги Пенев. По това време той започва да развива импровизационните и авторските си умения. Изнася концерти с учебния оркестър и камерна група в Берлин /Германия/, София, Котел, Твърдица, Тетевен, Мараш, Стралджа.
Носител е на награда от първия национален детски фолклорен конкурс във Варна, създаден и организиран от Диньо Маринов, който понастоящем носи неговото име. Вече оформен като лидер с педагогически качества, той гледа към висшето си образование.
1998 г. е приет в Музикалната академия в Пловдив в класа на доц. Мария Стоянова. Студентският живот го среща с пъстра палитра от хора и музиканти от цяла България. В сърцето на Тракия той затвърждава своя индивидуален инструментален стил – тракийската гайда. Тогава подсъзнателно се ражда идеята за педагогическа дейност. През 2003 г. издава първия си учебник „Пиеси за гайда“. През 2004 г. завършва магистърска степен по „Инструментално изкуство“.
Кончината на Диньо Маринов го връща във Варна през 2005 г. Там започва истинската си педагогическа дейност. Започва като учител по гайда в НЧ „Елин Пелин“ с един ученик. Постепенно, с течение на времето, броят на учениците и местата, където работи, се увеличават. През учебната 2005/2006 г. започва да преподава гайда в НУИ „Добри Христов“ във Варна. Негови колеги са Димо Железов, Димитър Георгиев-Мутата, Симеон Симеонов, Даниела Инджова. Известно време репетира с гайда при Таня Христова в основното училище „Софроний Врачански“ и в читалището в село Тополи. През 2007 г. съсредоточава дейността си само в три населени места – НУИ „Добри Христов“, ОУ „Антон Страшимиров“ и НЧ „Просвета-1900“ в Девня, където става председател на читалището.
Преподаването в начално училище „Антон Страшимиров“ му дава уникалния шанс да работи с деца от първи клас. Броят на учениците се увеличава, а дисциплините, в които той трепери, се увеличават – гайда, гайдарски оркестър, камерна група и детски оркестър. Там получава подкрепа и педагогически опит от своя колега Николай Докторов. Същевременно се увеличава концертната дейност на възпитаниците на училището и участието им в национални, международни и регионални конкурси и фолклорни панаири. Близо 40 ученици изучават гайда годишно в класовете на Недко Царев. При толкова много деца, желаещи да свирят на гайда, той разработва свой собствен метод и стил на преподаване. Авторските му и експериментални идеи се превръщат в учебници – „Неранза – весели песни и мелодии за гайда“ през 2012 г., „Леки пиеси за гайда“ през 2014 г. Неговите ученици оставят трайна следа на всяка сцена, като участват в редица състезания. Това са „магически ритми“, Нови Пазар, „Диньо Маринов“, Варна, „Орфеева пролет“, Стара Загора, „Песенна дъга над Котел“, Котел, „Орфееви таланти“, Пловдив, „Дунавски славейчета“, Русе и др. Те са носители на много награди и отличия, а самият той е награждаван за педагогическите си качества. Недко Царев става пример за някои от тях, а те на свой ред стават учители по Гайда. През 2017 г. става носител на „Награда Варна“ – учител на годината в областта на фолклора. Тогава излиза от печат ‘’Сборник с гайдарски пиеси’’, където негов съавтор е колегата му Алексей Енчев.
